Лоренцо Музети отговори на въпроси от големи български тенис таланти и подавачи на топки на Sofia Open 2021

Италианецът поздрави момичетата ни до 14 г., че станаха световни отборни вицешампиони. Разкри моделите си за подражание, „създаде“ перфектния тенисист, говори за тениса, училището, мечтите, Батман и любимите гозби на баба си

Младата италианска звезда на световния тенис Лоренцо Музети отдели специално внимание на звезди на бъдещето на българския тенис и деца, подавачи на топки на Sofia Open 2021. Музети, който достигна до осминафинал на „Ролан Гарос“ и водеше на световния ¹1 Новак Джокович с 2 сета, отговори на въпроси на някои от най-перспективните момчета и момичета от националните ни отбори – световните вицешампионки от националния отбор за момичета до 14 г. и стигналите до финалите на световното първенство за момчета до 16 г. български таланти. Намиращият се на 60-о място в света Музети отговори с удоволствие и на питанията на други български деца, обичащи горещо тениса – подавачи на топки по време на шестото издание на Sofia Open.

Ето въпросите и отговорите:

Виктор Марков, Адриано Дженев и Илиян Радулов от националния отбор на България за момчета до 16 г.
– Кога започна да играеш тенис и как избра този спорт?
– Започнах да играя тенис за забавление, защото баща ми играеше. Бях на 3-4 години. Бях в къщата на баба ми и играех с мини ракета – с баща ми, а след това срещу стената, мисля, че това е най-добрият опонент, който може да имаш. Наслаждавах се много, а сега това е моята професия. Щастлив съм.

– Игра Купа „Дейвис“ за юноши преди 2 години – как ти помогна това да се развиеш като играч?
– Харесва ли ти да играеш за страната си и искаш ли да бъдеш номиниран за Купа „Дейвис“ при мъжете?
– Наистина се наслаждавам да играя за моята страна, да играя за италианското знаме. Да играеш за Италия, с надписа Италия на гърба, винаги е невероятно изживяване. Помогна ми да израстна – и като играч, и като човек. Беше много приятно изживяване и ще бъда много щастлив да играя за мъжката Купа „Дейвис“.

– Росица Денчева – национален отбор на България до 14 г. – световни вицешампиони за 2021 г.
– Имал ли си моменти, в които си се чувствал несигурен в играта си?
– Първо – поздравления за постижението на световното първенство. Да, всеки играч има несигурен период. Аз минах през това – беше труден момент за мен, за тениса, за живота като цяло, извън тенис корта. Единственото нещо, върху което трябва да се концентрираш, е твоето семейство, хората, които наистина се грижат за теб, и върху работата. Не трябва да пропускаш тези две неща в комбинация с тренировките ти. Семейството и усърдните тренировки помагат да се чувстваш много по-уверен.

Ивона Савекова – национален отбор на България до 14 г. – световни вицешампиони за 2021 г.
– Как успя да комбинираш тениса и училището, защото тенисът изисква отдаденост и много тренировки, но ученето също е много важна част от живота?
– Не беше лесно. Мисля, че майка ми ми помогна много в тази посока, защото тя винаги искаше да имам по-добри оценки в училище. Учих доста. Тази година завърших и смятам, че е това е голямо постижение за мен – завърших с 97 от 100 възможни точки, което си е много добре. С отдаденост можеш да направиш всичко, дори и да имаш малко време. Трябва да направиш много саможертви, докато процесът завърши, но си заслужава.

Йоана Константинова – национален отбор на България до 14 г. – световни вицешампиони за 2021 г.
– Как започна да играеш тениси кой е твоят пример за подражание?
– Имам два. Спортният със сигурност е Федерер – човекът, на когото бих искал да подражавам и от когото се опитвам да взема най-доброто. Аз съм голям негов фен. Наистина искам да бъда като него, във всеки детайл – в тениса и извън него. Вторият пример за подражание е моето семейство. Италианците са много свързани със семейството, аз съм точно от тези хора. Без хората, които наистина ги е грижа за теб, не можеш да продължиш напред и не можеш да постигнеш своите цели. Най-важното нещо е да бъдеш до хората, които те карат да се чувстваш добре и наистина ги е грижа за теб.

Надежда Петкова, подавач на топки на Sofia Open 2021
– Какво харесваш в играта, което те мотивира да продължаваш да работиш усърдно? Би ли създал своя перфектен тенисист, избирайки един удар от различни тенисисти?
– Страстта на тениса ме кара да продължавам да работя усърдно и да правя жертви всеки ден, макар изобщо да не е лесно, тъй като не всеки ден имаш такъв тип усещания. Но страстта на тениса ти дава всичко, за да бъдеш концентриран в тренировките и да искаш да постигнеш целите си. И просто трябва да работиш.
За създаването на своя перфектен тенисист бих избрал сервиса на Опелка, форхенда на Федерер, бекхенда на Джокович. За бекхенда с една ръка не бих избрал своя, защото не съм достатъчно добър (Смее се.). Вероятно бих избрал Вавринка. За ретура вероятно пак бих избрал Джокович. За физическите данни бих казал Надал и Джокович. За менталната стабилност бих избрал Надал, но също и Джокович. За играта на мрежата бих избрал Федерер.

Яна Йорданова, подавач на топки на Sofia Open 2021
– Любимият ти супергерой е Батман. Кой е любимият ти филм за Батман?
– Този с Жокера – с Хийт Леджър в главната роля. The Dark Knight.

Теодора Дамаскинова, подавач на топки на Sofia Open 2021
– Каква е най-голямата ти мечта?
– Най-голямата ми мечта със сигурност е да стана ¹1 в света. Това е мечта, която имам още от дете. И работя за осъществяването й.

Александър Николов, подавач на топки на Sofia Open 2021
– Как и кога разбра, че тенисът ще бъде твоята професия?
– Може би на около 12-годишна възраст, когато започнах да пътувам. Побеждавах доста в юношеските години. Резултатите говореха и бях сигурен, че тенисът е моят живот. Затова реших да стана професионалист – тенисът да е моя работа, а не забавление или хоби, на ранна възраст – на 12 или 13 години.

Георги Георгиев, подавач на топки на Sofia Open 2021
– Коя е любимата ти италианска храна?
– Всичко, което е сготвено от баба ми. (Смее се.) Но моето любимо ястие е ньоки с рагу.

Стефан Тонев, подавач на топки на Sofia Open 2021
– Какви са впечатленията ти от България?
– За втори път съм в България, бях в Пловдив като юноша – тогава играх добре, но трябваше да се откажа на полуфинала.

Благодаря ви за въпросите, беше удоволствие. Продължавайте да тренирате усилено и ви благодаря за доброто посрещане тук, в София.