За седем години Sofia Open сбъдна много мечти както на тенисисти, така и на фенове. В осмото издание на турнира от ATP 250 организаторите решиха, че е време историите на феновете, събирани през годините, да оживеят. Най-хубавият спомен на един от разказвачите ще получи уникална награда. До края на рубриката остават броени дни, а финалният срок за изпращане е 9 ноември. До нас вече достигнаха десетки такива и е време да дадем гласност на част от първите, които бяха най-нетърпеливи. Но преди това трябва да уточним, че пощенската ни кутия все още има място за още такива. Може да ги изпращате на ines@sofiaopen.bg. Победителят ще получи своята награда на 11 ноември.
„Миналата година успях да си взема автограф от Музети, а от Синер – автограф и неговата кърпа. Преживяването беше уникално и нямам търпение тази година отново да го изпитам.“
„Имам интересна случка, от полуфинала на Sofia Open 2019, когато имаше среща между Медведев и Гаел Монфис. При един форхенд от страна на Монфис топката се удари в ракетата му и отскочи на високо, като стигна до мен, а след това успях да получа автограф и от самия него, за което бях истински щастлив.“
„Невероятната атмосфера, когато Григор спечели през 2017г. Залата беше претъпкана до последното място, а шумът беше невъобразим, настроението –неописуемо.“
„Здравейте, преди 3–4 години през 2019–та, беше поканен Данийл Медведев, много любим тенисист за мен, точно набираше скорост завърши 2018 г. под номер 16, а през въпросната 2019 се изкачи до номер 5. Харесвам неговото спокойствие, сервиса, както и историята му. Пропуснах първата му среща в турнира срещу Хаасе, успях да присъствам на другите му 3 мача, както и да си направим една снимка, ходил съм по състезания, както и съм гледал други голями мачове, но това остава най-скъпия момент за мен не само от София оупън, а като цяло в живота ми. Благодаря на организиторите, че този турнир се провеждаше през тези години, даде възможност на почитателите да видят любимеца си. А даде и възможност на младите да се амбицират да се състезават. През същата година в лобито имаше игра с тенис ракета и топче, аз успях да вкарам топчето, както и да завъртя колелото, на което спечелих най-голямата награда от колелото – тогава беше поръчка от „Доминос“ за мен и моите приятели. Беше невероятна седмица и най-запомнящата се за мен. Благодаря, че давате на феновете шанс да изразят емоциите си и да припомнят тези невероятни мигове.“
„Най-запомнящшите се спомени имам от изданието на София Оупън през 2020 г. С една моя приятелка и тенис партньорка Михаела пътувахме до София за квалификациите и след това за деня на финала. Естветвено по това време обстановката в страната и на турнира беше обвързана с пандемията и носенето на маски… В квалификационния етап имахме късмета да гледаме Марк Андреа Хюслер, бъдещ шампион, тогава неизвестен квалификант, още помня сервиса, напомнящ на Иванишевич и постоянните излизания на мрежата, знаехме, че ще го виждаме и занапред. Доста забавен момент беше кратката тренировка на Денис Шаповалов с Адриан Андреев, почти цялата премина в шеги и закачки, най-вече от страната на Шаповалов. С него беше и едно друго момче, поначало си мислихме, че е спаринг партньор, или пък роднина или приятел. След множество шеги и закачки, които с Михаела чухме между тях, проведени на руски език, което успяхме да хванем дори и през маската на въпросното момче, докато Шаповалов удряше с лекота, а Андреев се потеше отсреща, в един момент въпросния човек свали за момент маската си, и се оказа, че това е не кой да е, а тогавашния треньор на Денис – Михаил Южни… Спомените от изданието ’20 свързвам и с невероятния финал между Синер и Поспишил, трисетова битка, която изцяло си заслужаваше пътуването от Търново за финалния ден. Дори и тогавашната сутиация не успя да помрачи изживяването, споделено с любим човек, което лично аз ще помня и с една снимка, която направих този ден, кръстена от мен „На две седалки дистанция“.
„Момчето, което ни грабна сърцето…
Как рухна на корта… Момчето, което…“
„С огромно вълнение хващам перото и започвам да пиша на любима тематика, а именно спорт, то не кой да е, а тенисът. Мислейки си, за любим спомен от най-престижния турнир по тенис в страната ни, мигновено се връщам в началото на 2017 година. Тогава моя милост е едва на 16 години и изобщо не подозира, какво предстои да се случи. Малко предистория: винаги съм обичала да гледам всякакви видове спорт, подкрепяла съм българските спортисти и съм плакала със сълзи пред телевизора по време на олимпийските лета.“
