Приключи конкурсът „Любим спомен от Sofia Open”. В десетки писма фенове на различна възраст споделиха най-съкровените лични преживявания и емоции, свързани с осемте издания на българския турнир от категория АТР 250 (2016-2023 г.).
Избраният ден преди финала за победител ще бъде обявен днес в 14:35 ч. на церемония на централния корт в „Арена София“, където ще получи и своята специална награда – тениска с автографите на всички участници в Sofia Open 2023. Тогава ще бъде публикуван и разказът, отличен като №1 от журито.
А сега ви предлагаме откъси и снимки от най-впечатляващите истории, които не успяха да се преборят за приза. Екипът ни изказва благодарност за участието на всички и им пожелава бъдещи нови паметни мигове край тенис корта.
(Всички истории са публикувани без редакторска намеса):
„Не е от най-дългите истории но…Запалването ми по тениса беше именно
след София оупън 2019! Сега щом се върнах отново в залата и усетих
магията на този перфектно организиран турнир се сещам за онова време и
благодаря на организаторите за всяка една отделена минута в организацията!“
„Миналата година успях да си взема автограф от Музети, а от Синер -автограф и неговата кърпа. Преживяването беше уникално и нямам търпение тази година отново да го изпитам.“
–
„Здравейте,
Казвам се Милко Павлов и имам интересна случка, от полуфинала на Sofia Open 2019,
когато имаше среща между Медведев и Гаел Монфис. При един форхенд от
страна на Монфис токата се удари в ракетата му и отскочи нависоко като стигна до мен, а след това успях да получа автограф и от самия него , за което бях истински щастлив.“
–
„Здравейте, преди 3-4 години беше поканен Данийл Медведев, много любим тенисист за мен, точно набираше скорост завърши 2018 та под номер 16, а през въпросната 2019 се изкачи до номер 5. Харесвам неговото спокойствие, сервиза, както и историята му.. Пропуснах първата му среща в турнира срещу Хаасе, успях да
присъствам на другите му 3 мача, както и да си направим една снимка, ходил съм по
състезания както и съм гледал други големи мачове, но това остава най-скъпия момент за мен не само от София Оупън, а като цяло в живота ми. Благодаря на организаторите, че този турнир се провеждаше през тези години, даде възможност на почитателите да видят любимеца си.. А даде и възможност на младите да се амбицират да се състезават, през същата година в лобито имаше игра с тенис ракета и топче, аз
успях да вкарам топчето, както и да завъртя колелото на което спечелих най-голямата награда от колелото, тогава беше поръчка от Доминос за мен и моите приятели, беше невероятна седмица и най-запомнящата се за мен, благодаря, че давате на феновете шанс да изразят емоциите си и да припомнят тези невероятни мигове.“
–
„Невероятната атмосфера когато Григор спечели през 2017г. Залата беше претъпкана
до последното място, а шумът беше невъобразим, настроението неописуемо.
Пише Ви Калин Йорданов от Велико Търново. Най-запомнящите се спомени имам от изданието на София Оупън през 2020г. С една моя приятелка и тенис партньорка Михаела пътувахме до София за квалификациите и след това за деня на финала. Естествено по това време обстановката в страната и на турнира беше обвързана с пандемията и носенето на маски… В квалификационния етап имахме късмета да гледаме Марк Андреа Хюслер, бъдещ шампион, тогава неизвестен квалификант,
още помня сервиса , напомнящ на Иванишевич и постоянните излизания на мрежата, знаехме, че ще го виждаме и занапред.. Доста забавен момент беше кратката тренировка на Денис Шаповалов с Адриан Андреев, почти цялата премина в шеги и закачки, най-вече от страната на Шаповалов. С него беше и едно друго момче, поначало си мислихме, че е спаринг партньор, или пък роднина или приятел. След множество шеги и закачки, които с Михаела чухме между тях, проведени на руски език, което успяхме да хванем дори и през маската на въпросното момче, докато
Шаповалов удряше с лекота, а Андреев се потеше отсреща, в един момент въпросния човек свали за момент маската си, и се оказа, че това е не кой да е, а тогавашния треньор на Денис – Михаил Южни… Спомените от изданието ’20 свързвам и с невероятния финал между Синер и Поспишил, трисетова битка, която изцяло си заслужаваше пътуването от Търново за финалния ден. Дори и тогавашната ситуация не успя да помрачи изживяването, споделено с любим човек, което лично аз ще помня и с една снимка, която направих този ден, кръстена от мен „На две седалки
дистанция“
–
„Момчето, което ни грабна сърцето…
Как рухна на корта… Момчето, което…“
„С огромно вълнение хващам перото и започвам да пиша на любима
тематика, а именно спорт, то не кой да е, а тенисът. Мислейки си, за любим
спомен от най-престижния турнир по тенис в страната ни, мигновено се връщам
в началото на 2017 година. Тогава моя милост е едва на 16 години и изобщо не
подозира, какво предстои да се случи.
Малко предистория: винаги съм обичала да гледам всякакви видове спорт,
подкрепяла съм българските спортисти и съм плакала със сълзи пред телевизора
по време на олимпийските лета. Добре знаех, кой е Григор Димитров, колко
успешен и известен е в един от най-конкурентните спортове в света. Е, 2017г.
определено беше годината на Григор и още с началото й, все по-често се чуваше
името му. Започна със спечелване на титлата – Бризбейн Интернешънъл, а аз за
първи път обърнах специално внимание на този спорт. След няколко седмици
беше и жестокият 5-часов и 5-сетов мач на Гришо срещу Надал на полуфиналите
на Откритото първенство на Австралия, мач, който беше в петък, уж обикновен
учебен ден, а цялата гимназия се бяхме събрали и стискахме палци на нашето
момче, пред телевизора в училищния коридор. И тогава разбрах, че има нещо
специално в този спортист и този спорт.
Не след дълго обявиха идването на Григор за турнир в България и аз си
казах, че задължително трябва да отида. Купих си билет за ден четвъртък, тъй
като Григор беше поставен в основната схема, това му отреди почивка в първите
кръгове и започва директно с мач срещу поляка Йежи Янович. Отидох на мача
подготвена, бях изгледала повечето срещи на Григор в интернет и се бях
запознала с правилата на този сравнително нов за мен спорт. За първи път
стъпвах в Арена София, тогава Армеец и не можех да повярвам на очите си,
такава атмосфера не бях усещала никога до този момент. Виждах на живо, в
игра, човекът, който ме накара да гледам напълно нов за мен спорт. Спомням си,
дори, че Лепа Брена беше в публиката. Когато Григор излезе залата буквално
подскочи, а той направи невероятен мач. Каква игра само, бореше се за всяка
точка и докрая ни държа в напрежение, защото двуметровият поляк не се
оказваше, под звуците на българската любов. След победата, Димитров заяви, че
публиката му е измъкнала мача с подкрепата и енергията си, а аз плачех от
самата емоция. Григор печелеше вкъщи и не обединяваше, така, като отдавна
никой не го беше правил.
След края на самия мач, взех една тенис топка и се втурнах за автограф от
големия победител, изчаках дечицата преди мен и когато дойде моят ред, Григор
се беше запътил към вратата. Бях прегракнала от емоциите по време на мача, но
извиках, до ден днешен не знам, от къде извадих такъв глас. Чудо! Той ме чу,
обърна се и се върна на трибуните, взе топката от ръцете ми, подписа я и отново благодари за подкрепата. Това е спомен, който никога няма да забравя, до ден
днешен автографът стои върху бюрото ми и ми напомня за началото на любовта
ми към тениса. Тогава разбрах, че това не е просто игра, а страст.
Няма да навлизам в подробности, около спечелването на титлата в неделя
същата седмица, или уникалната година, която завърши в Мастърса в Лондон,
мисля, че всички добре ги знаем, помним и пазим. Така се запалих по тениса,
започнах да гледам всеки мач на Григор и не само, започнах да различавам
величията в тениса и да навлизам в правилата на играта. Всеки февруари, София
Оупън стана неизменна част от личния ми календар, благодарение, на което
видях тенисисти от световно ниво. Също така си купих ракета и започнах да
играя през свободното си време. Всичко това показва, че правилното
вдъхновение е най-голямото, което може да се случи на един млад човек. От
нищо неподозиращо дете, гледало роден спортист, просто защото е българин, се
превърнах във фен на тениса, който гори за играта и цялата емоция около нея.
Благодаря на София Оупън за емоциите!
Благодаря на Григор Димитров за вдъхновението!“
„Мил спомен от Алекс, уловена топка от Хюслер и снимка на колеги от ТенисКафе!
Много съм щастлива, че пак го има този турнир! Нека има спомени.“
–
„Любими моменти/истории от турнира Sofia Open
Sofia Open за тези осем издания се вплете в живота на цялото ни семейство.
Трудно е да се отсеят най – любимите ни спомени, защото вярваме в бъдещето на
любимия турнир!
Тенисът е моя страст от над 35 години, но първата пряка връзка с елита на този
спорт бе точно на първото издание на този турнир с победата на Баутиста Агут.
Последва незабравимата 2017, когато успях да доведа и семейството ми – съпругата и
близначките ми (тогава на 7 години и половина), които от шестата им година са по кортовете на града ни. Станахме свидетели на страхотните победи на Григор Димитров и невероятната подкрепа, която публиката може да даде на
шампиона ни. През следващата година децата ни започнаха участия по тенис турнири, спечелиха първи купи и медали. Нямаше как да не гледат на живо и
Вавринка – шампион и изявен представител на бекхенда с една ръка.
Ключово за София Оупън 2019 година за мен е участието на Даниил Медведев – следващия мой фаворит във всеки турнир след отказването на Роджър Федерер.“
–
„2020 година е най-емоционалната в тенис преживяванията ми до момента – след
снимките и автографа от Яник Синер в София, успях да го гледам и на Ролан Гарос.
За мое огромно съжаление през 2021 година Ковид ограниченията не позволиха
серията ми с участия на живо на турнира да продължи. Когато губиш нещо – не знаеш какво печелиш, защото от София Оупън 2022 година дъщерите ми са част от екипа на г-жа Силвия Стоянова и г-жа Милена Коцева – подавачите на турнира. Благодарение на тях и на SO2022 и SO2023 – стартираха началните трудовите навици на децата! Това да гледаш децата си от трибуните преди 6 години до това да са част от организацията на любимия турнир и да са на една ръка разстояние от настоящите и бъдещи звезди на тениса – безценно! Сълзите на Холгер Руне от загубения финал и хваната от мен топка от полуфинала с автограф на шампиона Хюслер е като точка на седем годишната ми връзка с Вас!“
–
„Не искам да пропусна и началото на турнира през тази година. След напрежението по случването на турнира и участниците, мога смело да заявя, че по -равностоен и оспорван първи кръг аз не съм гледал до сега в София! За почитателите на тениса, които са пропуснали срещата между Джак Дрейпър и Максимилиан Мартерер – да използват удобствата на DiemaXtra и да гледат записа – „зверска“ битка за всяка педя земя от корта – и това на метри от публиката! А какво предстои…
И за финал искам да благодаря на всички, които сбъднаха тези турнири в София! На БФТ и на министерствата, благодарение на които в град Нова Загора имаме страхотна нова тенис база за всички състезатели и любители от града и региона ни! И мога да се обзаложа с Вас, че ще се опитаме да победим всички, които ни гостуват!
Така се прави история и традиции в тениса, като тази от Уимбълдън, с тенис бази
и турнири от ATP и WTA в България!“
–
„С един приятел спечелихме поотделно в една и съща игра билети за София оупън, а жена му си помисли, че сме нагласили нещата, за да отидем заедно с него да гледаме тенис на живо в София (в нейните очи сигурно не в Армеец, а в някой хотел).“
–
„ПИСМО ДО МОЯ СИН ВИКТОР
Седиш до мен мило мое дете и заедно гледаме Музети, един от твоите идоли, а аз
те наблюдавам как подскачаш и се вълнуваш при всеки един удар, при всяка една
точка. Ти мечтаеш да си като него и един ден да имаш възможността да излезеш
срещу този виртуоз на корта, който с лекота изпълнява всеки удар и да бъдеш негов
съперник. Виждам усмивката на лицето ти и звездичките в очите ти. Усещам и
вълнението ти. Чувам от време на време гласа ти и радостните ти викове, при всяка
спечелена от него точка. Не знам какво си мислиш в момента, но усещам всяко
потреперване на ръцете ти, усещам и това, което научаваш в този миг, чуждия опит,
който ти попиваш, давайки му възможност да те вдъхнови и да помогне и за твоето
изграждане като тенис играч, а и не само.
Виждам те как тичаш да вземеш автограф или да уловиш някоя вещ на любимия за
теб тенисист. И в този момент се връщам години назад и изживявам отново старите
времена. Сещам се за първия ти ден на корта, когато беше само на пет. Деня, в който
твоята малка и несигурна ръка хвана голямата ракета. Спомням си как топката
летеше към теб, а ти съсредоточено следеше всяко нейно движение и се опитваше
да направиш печелившия удар. Спомням си за първите ти турнири, на които сърцето
ми сякаш спираше и тогава съзнанието ми се изпълваше с възторг от ентусиазма ти,
но и притеснение затова дали ще попаднеш там където трябва, дали няма да видя
сълзи в очите ти, дали няма да има разочарование или може би успех. И целият този
хаос се превръщаше в енергия, енергията на една майка на тенисист, на която и се
иска да се превърне в невидима птица и да управлява тази жълта и мъничка топка,
за да може детето й да следва мечтите си и да върви стремглаво напред. И твоите
безброй детски мечти един ден да се превърнат в реалност. Дали ще бъдеш като
своите кумири, или по-добър от тях само времето ще покаже. До тогава ще следват
многобройни успешни или неуспешни удари, много работа, много усилия, за да
стигнеш деня, в който това няма да са само мечти, в който това няма да са само
твоите сънища и ти ще си успял.
Щастлива съм, че сега седя тук до теб и заедно преживяваме впечатленията ти от
турнира. Радвам се да слушам възторжените ти възгледи, когато вечер късно се
прибираме, а ти вместо изморен от дългия ден, си амбициран за нови и нови
преживявания.
Така минават дните и годините. Сега си на единадесет, а пътя, който измина те научи
да бъдеш силен, да тренираш неуморно, да учиш всеки ден и да твориш. Още си
спомням деня, в който изгледа клипче с Григор Димитров поне петдесет пъти, за да
попиеш всяко негово движение и да успееш да играеш като него. След това времето,
когато рисуваше корта всеки ден с различни играчи и променяше местата им.
Измисляше си резултатите им и разиграваше реални мачове.
Днес си голям. Тичаш на София Оупън. Имаш много приятели. Това е турнир за
големите. Тук ти си само зрител, но това не те спира да мечтаеш. Не те спира да
наблюдаваш и да анализираш играта им и да се вълнуваш от някой хубав удар, който
е направен от тях. Не те спира да се развиваш непрестанно.
Само до преди месец и ти ходеше на турнири. Един, втори, трети – всички бяха
различни. Имаш и любими турнири, на които би отишъл отново. Няма да забравя
турнира в Сандански, който спечели и на който ти дадоха да се подпишеш на голяма
топка, както го правят големите тенисисти. Тогава се научи да даваш автографи, а
не само да искаш. Или пък турнира в Петрич, когато игра на финал и въпреки
загубата, беше мотивиран да тренираш непрестанно. Още виждам вълнението на
децата, когато видяха купата диня. Някой се беше постарал, някой искаше тези деца
да се развълнуват, да се зарадват, да имат едно истинско шампионско преживяване.
Но малко са тези хора, малко са истинските българи, които правят нещо за децата
безвъзмездно. Тези хора искат да направят децата щастливи и да ги накарат да
усетят шампионското в себе си, да им дадат победния тласък.
Сега сме в действителността, където се бориш за всяко нещо, където всичко е
меркантилно и пошло. Вие сте още деца, но за някои от вас тенисът може да бъде
живота му. Как да го разбереш, когато нямаш възможност да играеш всеки ден или
няма кой да ти обърне повече внимание. Може би трябва да сънуваш и в сънищата
си да се учиш. Може би трябва да заминеш някъде, където да сбъднеш мечтите си.
В главата ми е хаос. Сега и Баес се контузи, а ти викаше за него. Дано това да не
потопи мечтите ти в големия и бурен океан. Иска ми се да ти осигуря идеалното
място да се развиваш, иска ми се всички които те забелязват, че си честен и добър,
да могат да направят нещо и не само за теб, а за всички талантливи деца. Замислям
се защо успяват единици или пък бягат от България. Защо някой не помисли за
всички талантливи българчета и не работи с тях със сърцето си, давайки им посока
и пример. Защо сме станали като роботи – без чувства, без сърца, без емоции и
изпитваме вълнение само от собствените си успехи.
Тръгвайки си от зала Арена София реших да помечтая. Да се пренеса седем години
напред и да видя, че си осъществил една от детските си мечти да играеш с Музети
на София Оупън 2030. Да ме поканиш на този мач и аз да преживея всички вълнения,
които изпитва майката на професионалния тенисист. Да се радвам на всеки твой
успешен удар, да виждам, че всеки твой сервис е печеливш и че трудът, който си
положил е дал резултати и най-вече да се гордея, че съм българка и че моето дете
е успяло в БЪЛГАРИЯ, а не в някой Американски университет със спорт. Не искам
да те пусна да заминеш. Не искам да се състезаваш за друга страна. Искам да мога
да се боря, за да те задържа тук и ти да растеш като един истински българин и да се
гордееш със своята история.
Но до София Оупън 2030 ще трябва да работим неуморно и аз и ти, за да можем да
постигнем мечтите ти, за да можем да те запазим в България и един ден, когато и
ако успееш, да се гордееш, че носиш в гърдите си едно малко туптящо българско
сърчице. Благодаря, че имам възможността да те гледам как се развиваш и как
София Оупън ти дава примера за това какво е тенис и как турнирът в България може
да бъде на едно наистина добро ниво. За теб и за всички твои приятели, с които
тичате между редовете този турнир ще си остане едно вълшебно преживяване,
което Ви е мотивирало да работите върху себе си ден след ден.
Труди се неуморно и споделяй мечтите си с всички твои приятели. Един ден може
Вие да бъдете звездите на София Оупън в България.
Мама“
–
„Здравейте!
Намерих съобщението, което съм пуснала във Facebook през 2019 г. веднага след
приключването на на Sofia Open 2019. Препращам ви го: 11 февруари 2019
Ето и равносметката на събрани автографи от тазгодишния София Оупън
2019 г.:
– от Цвети Пиронкова
– от най-големия симпатяга, съдията
Карлос Бернандес, свирил финала
– от финалиста Мартон Фускович.
Автографът е взет още в началото на
турнира, след първия му мач
– от полуфиналиста Матео Беретини, след
като отстрани поставения под №1 Карен
Качанов
– от полуфиналистите на двойки Бупама и
Шаран, и техния треньор Пол Дел
– много интересни и вълнуващи мачове и
разигравания.
И не на последно място, да не си мислите
, че цяла седмица съм нищоправела,
напротив. Постоянно посрещах и
изпращах гърци, дошли да гледат новата надежда на тениса Стефанос Циципас.“
–
–
–
