Пресконференция на Мартон Фучович след победата с 5:7, 7:5, 6:3 над Матео Беретини на полуфиналите на Sofia Open.
– Страхотна седмица за теб, съчетана с рожден ден
– Дойдох рано в София, още миналата събота, за да се подготвя максимално добре за турнира и да се адаптирам към условията за игра. Работихме много добре през седмицата и се надявам да продължа така и утре.
– Досега игра на малкия корт, днес за първи път игра на централния корт. Има ли разлика в скоростта на настилката?
– Всъщност, има. Топката отскача по различен начин, скоростта също е различна. На централния корт всичко е по-голямо, затова ми отне малко време да свикна с условията и цялата обстановка, но с течение на мача всичко беше наред.
– Българската публика ви познава и от участието ви за Купа „Дейвис“ в София преди няколко години. Има ли разлика от отношението на публиката тогава и сега?
– Спомням си мачовете за Купа „Дейвис“. Тогава бях около 190-то място в света, играех предимно на Чаланджър турнири. През последните 2 години влязох в Топ 100, след това в Топ 50, развих тениса си и започнах да играя на турнири от световния тур. Що се отнася до публиката – те подкрепяха повече Беретини днес, но ги разбирам, защото той беше изиграл няколко мача на централния корт и играта му беше по-позната на публиката. Надявам се, че за утрешния двубой ще спечеля още фенове.
– Всички участници в София са добре подготвени физически, но вие изглеждате на друго ниво. Подобрението в този аспект ли ви помогна да подобрите мястото си в ранглистата в последните две години?
– Причината е, че преди три години смених треньор и започнах работа с Атила Саволт, който беше последният унгарски тенисист влизал в първите 100 в света. Той промени изцяло моята настройка и насока. С него тренираме три пъти повече, отколкото всеки един период в моята кариера. Промени ме както на корта, така и извън него.
– Имаш ли предпочитания за съперник на финала?
– Нямам предпочитания. С Медведев съм играл веднъж, беше много оспорван мач. С Монфис не сме играли досега. В крайна сметка това е финал, винаги е хубаво да играеш на финал, без значение срещу кого.
